Преходът, който трябва да изминем от това да сме безгрижни деца до самоосъзналите се хора, възрастни, хората го наричат тийнейджърски етап в живота. Да, но той обхваща само периода от 13-14 годишна възраст до 18-20. Но за умствения и емоционалния етап от това тийнейджърство, което е свързано с опознаването на света на големите, към самите отговорности на самостоятелния живот и наричането себе си възрастен, няма наименование.
Тази част от живота ти, когато тепърва започваш работа, започваш да мислиш за своето бъдеще, как да си подредиш парите така че да изкараш до следващата заплата. Ами ако решиш да живееш самостоятелно, как да си платиш наема, тока, водата, интернета и всички тези неща, за които до сега родителите ти са се тревожили.
Всички искаме да се махнем от училище. С нетърпение чакаме последната година, заветният 12 клас. Да, така искаме да пораснем, да се наречем възрастни, но не винаги успяваме да се откъснем от детството, от тийнейджърството. Но с края на този етап от живота ни започва друг. Започваме да мислим за бъдещето си, за това какво да учим, какво ще постигнем в тази дисциплина, къде да живеем, вкъщи с родителите си или да се изнесем на самостоятелно жилище.
Всички знаем колко е трудно да се откъснеш от домашната си среда, от мястото, в което си отрасъл, където са те отгледали вашите, възпитали, но все някога трябва да пораснем и да създадем наше собствено място, където да се чувстваме по същия начин, обичани, спокойни и да ни е уютно.
Повечето хора успяват да се отскубнат и да заживеят самостоятелно, но има и случаи, в които някои се провалят. Точно тогава е най-трудно, защото те са вкусили свободата да живееш сам, да имаш отговорности, които няма как друг да ги поеме, това може да не е хубаво, но в самото начало чувството, което получаваш от тях е приятно, защото знаеш, че вече не си същото малко дете, което се е чудило за какво служи вилицата, а можеш да кажеш, че си възрастен вече, независим. Но при някои хора тези отговорности им идват в повече и се налага да се върнат при родителите си, за да може да завършат поне образованието си.
А има и хора, които никога не напускат майчиното гнездо, защото или нямат възможност или не искат. Те може да си мислят, че родителите им са само за това, за да ги хранят и издържат, но при този сценарий нещата завършват много зле, защото на родителите им е дошло до гуша и искат да покажат на детето си, че трябва да заживее само, да се грижи за себе си, да живее самостоятелно. Това калява характера, ще кажат хората и може да са прави. Докато не се изправиш лице в лице с истинския живот, никога няма да можеш да се наречеш отделен индивид, които не зависи от родителите си.
Този период може да е много стресиращ и плашещ. Да се откъснеш от позната обстановка и да отидеш на някое друго място, където не познаваш почти никой и да започнеш да създаваш собствен живот. Стряскащо е като се има предвид, че трябва да започнеш от нищото. Да си намериш апартамент, място, където да живееш, а преди това трябва да работиш, за да може да си изкарваш парите за всички неща, които ще са ти нужни, а те са много. Като се сметне наемът на жилището, ток, вода, интернет, телевизия, храна, а ако искаш и да излизаш някъде още по-сложно става. Но повечето хора се справят с тази задача заложена от древното минало, да заживееш самостоятелно, отделно от родителите си.
Този преход е труден за всеки един от нас, дори и за мен, а аз още не съм завършил, но просто няма как да не ми дойдат такива размисли, след като това ме чака и мен в близко бъдеще. Но колкото и труден, всеки един от нас трябва да го премине, дори да е само до половината, пак е нещо.
Всички чакаме с нетърпение този момент, да се наречем независими, но като дойде често искаме да не е дошъл, защото страхът от неизвестното, от новото е твърде силен, за да го пренебрегнем. Но трябва да се стегнем и да преминем и през това предизвикателство, за да може да се наречем достойни самостоятелни хора.
