Предстоящи публикации

Публикациите, които са в процес на писане или на редактиране. Тук ще публикувам заглавието и може би и откъс от цялото творение.

"Изливане": 

          Лично аз съм човек, който приема различните. Почти никога не ги критикувам или обиждам с това, че са по-така от другите хора. Но може ли да контактуваш с човек, който хем има желание да комуникира с теб, хем се държи дръпнато? Питам аз и надали ще намеря отговор, но ще продължавам да го търся.

 "Животът се променя дори за секунда":

Сигурен съм, че това се случва и на другите хора. И те изживяват някаква случка, която променя животът им коренно. Може да е обикновена среща с някой човек, може да е прочетено някакво заглавие, някаква дума, реклама. Има толкова много начини, по които животът ни може да се промени, че може да се сравняват с броя на звездите на небето през ясна лятна нощ. 

"Съзряването - преходът дете-възрастен":

Тази част от живота ти, когато тепърва започваш работа, започваш да мислиш за своето бъдеще, как да си подредиш парите така че да изкараш до следващата заплата. Ами ако решиш да живееш самостоятелно, как да си платиш наема, тока, водата, интернета и всички тези неща, за които до сега родителите ти са се тревожили. 

"Мечтите са безплатни"

Водех разговор с една приятелка, или беше с роднина, не е от значение, но си говорихме за това какво ще правим в бъдеще, кой какво ще работи, къде ще живее и се смеехме как надали ще успеем да си позволим всичко това и тогава аз казах точно тези думи, „Мечтите са безплатни”. Но веднага щом ги изрекох се замислих Защо трябва да е така? Защо трябва винаги да се успокояваме, че можем да мечтаем, това нищо не струва? Защо все по-малко хора успяват да сбъднат мечтите си?

"Последният Първи Учебен Ден" 

Щом прекрачиш прага на училището за пръв път те връхлита едно чувство, което като малък все още не можеш да определиш, но като пораснеш разбираш, че това е било желанието да получиш знания и… bullshit. 

"Фейсбук в миналото"

Дойде време и аз да пиша за Фейсбук. Да леко със закъснение от 1-2 години, но няма да е, както повечето за това, което ни причинява той. Ще е за нещо по-различно, защото съм сигурен, че аз съм от малкото хора, които имаха фейсбук още от 2007. Да, точно така, фейса е от доста време и да спомням си какво беше, когато не бе такъв хит и не влияеше така на живота на хората.

"Жътва е"

„Жътва е”.

Беше само това. Нищо друго не последва. Никой не каза нищо относно тези две думи. Но това не попречи да се замисля над това как беше стигнала до този извод баба ми. Сега, ако някой от нашето поколение погледне към нивите, когато и да е през годината, той ще види само нива и зависи от сезона, някакви растения. Не би могъл да разбере кога е време реколтата да се прибира или кога да се посее. 

"Мъжът и жената" 

Защо, по дяволите, ни се насажда как и какво трябва да правим? Стреснах ли ви? Надали. Но е истина. Странно начало обаче, спрямо заглавието, а? Ами свиквайте, сега ще разчупя всяка представа за странно.

Какво да мисля за другите без стереотипи за тях? 

Как да мисля за другите без стереотипи за тях? Как наистина. Много е трудно да стигнеш до някакъв извод, ако нямаш пример, с който да го сравниш или съпоставиш. Проблемът е, че още от малки ни набиват в главите стереотипите и ни казват кой как трябва да се държи, да се облича, кой на какво прилича. Странното е, че дори самите родители не го осъзнават. Критикувайки някого пред нас, децата, дори да сме малки, то пак се запечатва в паметта ни и въпреки малките ни години си правим изводи кое е добре и кое не, според зависи какво са казали родителите ни за този даден човек. 

"Мъглата" 

Гледайки през прозореца на автобуса към нивите и тъмнината, която ги обръща, се замечтах какво ли ще е да се разхождам из тези ниви, в тази нощ. Да пътувам нанякъде, където не знам кое какво е. Кое е напред, кое назад, кое нагоре, кое надолу. Ще има само тъмнината край мен и спокойствието на нощта. Колко жадувам за това сега, колко много искам да намеря спокойствие, убежище от самия живот, място, където да мога просто да седя, да не мисля, да не пресмятам следващия си ход, само да лежа и да си почина от света, от живота, от злобата, от алчността, от завистта, от глупостта, от всички пороци на нашия биологичен вид. 

"Праехидно"

По-пътя, по който сме тръгнали, накрая нищо няма да остане, няма да ни има нас, животните, предметите, растенията, само тези неща, които сме направили, за да просъществуват вечно и те ще бележат, че там някога е имало някаква раса от някакви същества, които са се самоунищожили, а са могли да го избегнат, но са решили да пренебрегнат тази възможност и да продължили с пълна скорост към тази своя гибел.

"Животът на една снежинка"

Затова всички живеем живота на снежинката, всички сме насочвани от вятъра, нямаме много собствен избор, но поне докато сме живи, може да се насладим на нещата, които не са контролирани. На природата, на света, на слънцето, на тази една снежинка, която ще кацне на прозореца ни и ще се опита да повика за помощ, но няма да може, защото точно преди да произнесе думите, ще се превърне във вода.