Искам да се извиня на всички, които съм обидил, излъгал или ядосал по някакъв начин с този експеримент и пост.
Седейки на компютъра си и пишейки си с една
приятелка ми дойде една странна идея и реших да я осъществя. Тя беше да проведа
експеримент в социалната мрежа, за която всеки е чувал, „Фейсбук“.
Ще попитате в какво се състоеше този експеримент и
каква е целта му. Ще започна с целта, тя е да покаже колко много е започнал да
влияе Фейсбук върху живота ни и как чрез него вече нямаме личен живот, лични
проблеми, всичко става обществено достояние. А не трябва да бъде така и това все
повече ме плаши.
Та, за експеримента, той се състоеше в това, че от „необвързан“
минах на „обвързан“. Чудесен пример да се покаже как личните неща, вече не са
такива. Щом се случи това преминаване от едно семейно положение в друго,
веднага започнах да получавам така наречените „известия“ и повече от 10 човека
харесаха този пост за по-малко от 10 минути. Най-учудващото нещо беше, че една
моя приятелка ми звънна на следващия ден в 9 сутринта само за да ме пита с кого
съм тръгнал. И познайте от къде е разбрала, от фейсбук.
Да, ние решаваме сами за себе си, колко от личната
информация да споделяме, но тази граница или способност да се разграничават
личното от другото се е размила доста стабилно, откакто навлезе на мода Фейсбук.
И така, на следващия ден, същата сутрин, когато ми
звънна приятелката, отивам аз да се видя с приятели и ме заливат с въпроси за
този, с когото съм тръгнал. И аз си измислих човек, възраст, работно място,
име, външен вид и всичко останало. Сигурен съм, че не изглеждало много от страни,
че излизам с някого, но всички си мислиха това. Всичко наред, нали, мина един
месец, всичко ок, не съм споделял много за предполагаемото гадже и един ден
реших да променя статуса си от „обвързан“ на „сложно е“.
Познайте какво стана на следващия ден. Пак отново
разпитвания какво е станало. А най-хубаво беше като станах отново „сингъл“.
Всички започнаха да ме съжалявам, да ме успокояват едва ли не.
Всичко това се случи „благодарение“ на Фейсбук.
Влиянието, което оказва тази социална мрежа е доста голямо и ако човек се
замисли ще се изплаши. Шокиращото нещо, което ме удари като с мокър парцал,
беше една реклама по радиото. Тя беше за помагане на едно дете, което е болно
от нещо и можем да помогнем като влезем във Фейсбук страницата и я харесаме.
Друг подобен пример беше как един пост с болно дете
и ако харесваш това, някаква компания щяла да дари 1$ от теб. Демек 1 харесване
равно на 1 долар. Това ме потресе още повече.
Където и да погледнем, телевизия, интернет страница,
радио, реклама на автобус, на спирка, навсякъде ще видим тъй известната ни
картинка син фон с буквата “f” в бяло. Фейсбук плъзна из света като паразит, който
заразява всичко, до което се докосне и го заразява с болестта „фейбуктоза“.
Това незнайно, необятно, неутолимо желание да влезеш във Фейсбук и да
публикуваш нещо или да видиш някого.
Да не говорим за връзките. Фейсбук е техен
разрушител. Всеки следи другия какво прави, харесал снимката на онази/онзи,
коментирал поста на този/тази, писал си е с нея/него. И в крайна сметка се
скарат, защото някой е писал на някого и късат.
Същото ме изплаши и сестра ми, правим си снежен
човек и тя ми вика „Снимай го и бързо сваляй снимките на компа, че искам да ги публикувам“.
За Бога, само затова ли са снимките, за да може да се публикуват във Фейсбук и
някой друг да ги харесва. Аз лично ги направих, за да имам спомен. Но да, вече
всичко се снима за Фейсбук.
А къде отидоха хубавите моменти на близост с хората
и се замениха със стената им във Фейсбук? Еволюираха или по-точно, регресираха.
Изчезнаха, все по-малко хора търсят контакт, истински, а не „сръчкване“.
Всичко това събирах в продължение на месец с цел да
ви накарам поне малко да се замислите в какво се е превърнал живота ни. Във
Фейсбук. Вече той разказва живота ни, не ние. Той знае най-съкровените ни тайни
и не се страхува да ги разкрие, а стане ли това, ние се вайкаме и не помисляме,
защо и кой е виновен. Това сме самите ние, защото сме позволили той да ни
завладее живота, да махне границата между личния живот и обществения. Хора,
събудете се и заживейте навън. Животът е само един, не го пропилявайте във
Фейсбук.
