Провокации отвсякъде,
търсене навсякъде,
лутане всякъде,
но намиране никъде.
Желанието тук е,
методите също,
но проблем се среща на всеки ъгъл,
в опита ти себе си да намериш.
Проблем и то голям,
проблем, но какъв,
проблем и познай от кой,
да, проблем многоброен,
проблема – хората.
Жадуваш ти да се откриеш,
себе си човек да наречеш
и то човек достоен,
човек открит и спокоен,
но срещаш ти стена.
Стена студена и корава,
по-твърда от титана,
опора търсиш да я срутиш,
но в безкрайно търсене се впускаш ти.
Повярвай трудно ще намериш
начин да я преминеш ти.
Тя ще стои вечно горда и непристойна,
за да пречи ти да стигнеш
до своята същност и любов.
И търсейки ти, попадаш незнайно как
на нещо още по-опасно пак,
присламчен след лутането ти
оказваш се безсилен срещу тях.
Срещу думите, мислите, желанията им
на хората край теб кръжащи,
на общост нова, със стари закони:
всичко еднакво да бъде,
всички в машината да са,
без индивидуалност да са те,
да не би да се изправят
да намерят разликата,
че те не са машина,
а човеци същински.
Живи, дишащи, даже мислещи,
че те са нещо специално,
нещо ново и прекрасно,
нещо удивиделно, неповторимо.
Жадуващо свободата то да вкуси,
и да потърси в нея своето същество,
своята същност и духовност,
защото точно там,
свободно то се намещава.
В душата ни затворено
зад таз стена от хора,
зад таз преграда болна,
себе си ще намериш ти
спокоен и доволен,
че вече знаеш що си ти.
Какво желаеш, можеш.
Себе си ти открил си
И свободен вече бил си.
