БОЙКОт

Идеята за това писание ми дойде преди година-две. Пътувах си из София с градския транспорт и си мислих за живота. За живота в България. Спрях да гледам новини от 2010 насам. Идваха ми твърде натоварващо. Но все малко по-малко дочувах какво става в нашата прекрасна измъчена страна.

Медиите и политиците пак бяха взели под прицел Бойко Борисов. Пак обясняваха за „пожарникаря“, който ни „управлява“. Тук пожарникарят е в кавички, защото това да си такъв няма нищо лошо. Това е една професия сравнима с докторската, защото спасява животи. Помага на изпаднали в беда и не иска почти нищо в замяна. А втората дума е така, защото не можах да намеря друга, и не трябва смисълът ѝ да се приема буквално. Искам просто да кажа, че той е взел съдбата на България в своите ръце и се опитва да постигне нещо. Опитваше, минало време, благодарение на оставката, която подаде преди броени дни.

Това ме накара да се замисля за недоволството на човека. Той винаги ще намери нещо, за което да се хване и да се оплаче, че не е както трябва. Ако ще да бъде обслужвам безгрешно от слуги, всичко край него е от злато, всички го хвалят, мазнят и увъртат, той пак ще каже, че времето е трябвало да бъде по-слънчево. Извод, на човек не може да му се угоди.

Дойде Бойко със своите обещания и бе избран. Застана на поста си като кмет на София и започна да я развива. Издигна се до министър-председател и започна да оправя бъркотията нанесена от предишните политици. Да, може да не е спазил всичките си обещания, не знам какво е обещавал и кое от обещаното е направил, но той направи нещо. Тръгнахме на някъде из Европа.

Щетите нанесени от предишните „владетели“ на България са големи и все още не могат да бъдат поправени. И Бойко дойде и даде всичко от себе си да ги оправи. Но всичко изисква време. Човекът си имаше план. За развитието на всяко нещо, трябва да се започне от основите. Основата на един град е неговата инфраструктура. Пътищата. Това, за което Борисов се захвана, и за което медиите и другите политици го оплюваха. Но защо? За да може да се развива София и България, трябва да бъде изградена основата на движението в тази страна, а това са пътищата. За да се развива всичко друго са нужни добре изградени улици, дали е по-добре колите носещи плодовете, дрехите, урана, да пътуват по чакъл и камъни или по асфалтирани пътища?

И пак се стига до негодуванието на хората. Да, изпаднахме в криза. Но погледнете света. Коя държава не е? Италия, Гърция, Франция. Всички имат своите малки кризи, при нас е по-голяма, защото не сме развити в добрия смисъл. Развити сме в краденето, мафиотите и всички престъпни действия, но това не е добро.

Тук. В моето време. Двайсет и първи век, започна преходът на България. Тук, сега в момента, се усеща. Може да сме били в преход цели 30 години според тогавашните политици, но истински се усети сега. Стандартът на живот се промени. Да, към по-лошо при някои, но с надеждата за по-добро бъдеще.

До преди няколко дни бях сигурен, че ще успеем в бъдеще. Че Борисов има планове и се стреми да ги постигне. Но точно преди няколко дни, както се събудих весел, видях по телевизията новината за оставката му. И страхът за това какво ще стане с България се зароди в мен. И започна да расте с всяко следващо изявление.

Всичко, до колкото разбирам, започна с високите цени на тока. Да, тези фирми си позволяват много и има нужда да се направи нещо по въпроса. Но да ви питам сега, намирили се решение за проблема? Не. Всички новинари, всички хора насочиха внииманието си към оставката на кабинета и политиците. Да, това е важно. Бойко се отказа вече да оправя проблемите ни, явно и човекът си има граници.

А също така да попитам за какво бе протестът на 24.02.2013. Да, за тока, за монополите. Но като излезе президентът, човекът, който ни представлява, който сме избрали за това, към който трябва да имаме уважение, който не ни е направил нищо, защо хората, протестиращите, го оплюха, увикаха.

Развитие с монополите няма. А дори и да има медиите са твърде заети да гледат от птичи поглед на протестите и на народното събрание, за да кажат дали има нещо. Манипулативни, нахални, копеленца, които са навсякъде. В това число се включват и част от хората, които протестират.

Мирен протест, добре. В началото на протестите бяха хора, които искаха промяна в цените на тока. После някой идиот реши да нападне полицията. Да удари репортер и всичко избухна. И от тук целият ад се изписа в България.

Да, има негодуващи хора. И аз съм от тях. Не искам да работя за 400 лева. Да живея от заплата до заплата и да се чудя как да си платя сметките. Но проблемът ми е, че и не знам какво точно искам. Затова и не присъствах на нито един от протестите. Но явно това не спира всички. Има хора, които са там, но не знаят какво искат, даже сигурно за какво протестират.

Добре, свалихте Бойко от власт. И сега? Какво следва от тук нататък. Мислили ли сте? Да, не искате да ни управлява този и онзи. А какво искате? Какво предлагате? Защото аз не знам какво следва, как ще успеем да не се върнем към грабежите и жалките подобия на успех? Човекът, който така оплювате от 5 години насам си изгради поне някакво име в чужбина. България стана малко известна. Опрости си повечето дългове. А сега какво следва? Дали няма да се пренесем в тъмните времена. The Dark Ages.

И какво иска българинът? Никой не може да отговори на този въпрос, защото и самият българин не знае. Аз самият не знам какво искам. Да може да е по-добро заплащане, да са по-ниски цените на всички стоки, но не знам как да се постигне това. Затова си тряа и вярвам на хората, които избрах, да се опитат да ни подобрят. Но както гледам това няма да се случи, защото тези хора си тръгнаха, благодарение на нас. Ние ги накарахме.

И така бойкотирахме решенията си от преди години и сега седим и се чудим какво да правим. Не знам какво ни чака утре. Не знаем какво ще стане на изборите, които предстоят. И все пак искаме нещо. А какво е това, не се знае, но е важното, че го искаме. Да си го кажем по български „Бойкот му е майката“. Ама къде е тя и как ще помогне и до какво ще доведе?

...

Това го казвам аз, това мисля аз, дете на 19 години. Не съм много на ти с политиката. Всички неща, може и да не са наистина така, може да са повлияни от мнението на моето семейство за политиката и начина ни на живот. Но това е мое мнение. Достатъчно съм голям, за да мога да го формулирам и да го изкажа. А сега ви питам, дали с БОЙКОт ще подобрим начина си живот?