Фейсбук в миналото

Дойде време и аз да пиша за Фейсбук. Да леко със закъснение от 1-2 години, но няма да е, както повечето за това, което ни причинява той. Ще е за нещо по-различно, защото съм сигурен, че аз съм от малкото хора, които имаха Фейсбук още от 2007. Да, точно така, Фейса е от доста време и да спомням си какво беше, когато не бе такъв хит и не влияеше така на живота на хората.

Тогава бях 7 клас и тъкмо си купихме компютър. За Фейсбук научих от майка ми, която научила от нейна колежка, главно заради една игра, в която редиш пъзели. Играта беше толкова зарибяваща. Направо си нямате и на представа. Казваше се PuzzleBee. Даже май все още я има, но сега вече я направиха свързана с пари и т.н.

Тогава беше много по-спокойно и по-хубаво едва ли не. Спомням си как също бяха разпространени късметчетата, но не бяха чак така зарибяващи, просто защото все още нямаше много българи в мрежата. Лично аз влизах там, само за да играя пъзела, за който споменах. Играта наистина беше невероятна, но я прецакаха, като я направиха с пари и глупости.

Тогава още не беше така разпространено да постваш снимки и да коментираш разни неща. Повечето хора използваха най-известната социална мрежа в момента, само за да играят игри. Профилът ми преливаше от молби да играя тази и тази игра. Беше интересно, защото всички мислихме, че Фейсбук е за това, да си играем игри. Все още не знаехме за другите функции, които предлага. А да не говорим, че не сме знаели, че е социална мрежа. Дори не знаехме какво е. Просто казвахме “Eдин сайт, чакай как се казваше, а да facebook.com”.

Тогава не се публикуваше толкова много информация в него. И имаше личен живот, не всеки знаеше с кого си, какво правиш. В момента Фейса е нещо като бинокъл, с когото надничаш в живота на другите. А преди беше само един сайт, в който можеше да наредиш един готин пъзел.

В миналото… животът беше по-лесен. Колкото и да звучи като клише. Не просто преди да стане този огромен бум на Фейсбук, той беше просто поредният сайт, който използваш. Тогава в него беше пълно с всякакви игри и постове на хора, които искат помощ в някоя игра. Като ти пишеше, че трябва да го публикува на стената ти, ти се чудиш какво е това стена. Тогава наистина много мислих какво представлява това.

А как се получи този бум, в който изведнъж всички знаят за Фейса, направо не знам. Просто изведнъж всички започнаха да говорят за него. Аз с учудване разбрах, че е било това, което съм използвал до скоро, само за да играя на пъзел. И първата ми мисъл беше „Какво толкова е станало? Аз това го имам от доста време, не е кой знае какво.” Но после стана „кой знае какво”.

Всички сме свидетели на това, което стана с Фейсбук. Как от никому непознат сайт, стана най-известният в света, може дори и в Галактиката. Но шегата на страна. Наистина премина през много промени, но най-съществената и най-малко забележима беше тази, преминаването от поредният сайт в мега известната социална мрежа.

Да, малко хора знаят Фейсбук от преди бумът му и всички ще кажат, че е бил спокойно място и някак релаксиращо. Но всяка промяна има своите плюсове и минуси. Нека не гледаме само минусите на Фейсбук. Да, че те са повече от плюсовете е така, но примерно преди нямаше чат, а вече има, така се свързваш с хора, които иначе няма къде другаде да засечеш.

Не мога да кажа, че съм благодарен на Фейсбук, нито ще го ненавиждам, мразя или проклинам. Но животът на всички се променя чрез него и ще продължава да се променя. До 5 ноември 2011.

Последният Първи Учебен Ден

Щом прекрачиш прага на училището за пръв път те връхлита едно чувство, което като малък все още не можеш да определиш, но като пораснеш разбираш, че това е било желанието да получиш знания и… bullshit.

Днес беше последният първи учебен ден за всички мои набори ’93 и някои ‘94. В моето даскало аз бях знаменосец, ужас, сериозно. Да киснеш там прав 30-60 минути, не си е работа. И започна нали учебният ден с предизвикателства и препятствия, пречки и увъртаници.

Естествено денят започна с промяна не само на моето ежедневие, но и с промяна на автобусите в селото ми. Включиха да минава още една линия и всички на спирката бяха, „Ама сега какво, то такова…”. На всичкото отгоре автобусът пушеше. Някъде до дясна задна гума пушеше и миришеше на изгоряла гума. Но шофьорът каза „Качвайте се по-напред. Еб*л съм му майката, ще карам, ако се пали да се пали”. Та вместо денят ми да започне като по вода, започна като по дим.

И така всички в автобуса пътувахме със страх до Илиянци. После с трамвайчето и книжката, нищо интересно. Ама пустата униформа как пречи, още багаж. Пристигнах в даскало благополучно и имаше само 2-3-ма. После отидох да си облека униформата и след 15 минути чакане се видях със знаменоската и отидохме да търсим другата знаменоска. И бяха едни лутаници из коридорите при малките и просто като ги видиш и до тях съучениците ти и приятелите ти, просто си викаш „Ех, какъв е животът”. И ние сме били малки.

Да, малки, но нямаше чак такива шашаници. Аааа, малките, първи учебен ден. Трябва да са облечени с най-новата колекция на някоя си марка и т.н. Преди светът беше много по-прост. Никой не се вталясваше толкова в това как ще изглежда детето му, кои най-нови дрешки ще носи и т.н.

Да се върнем на първокласниците, какви са малки, накрая не я намерихме и се върнахме навън, а тя беше там. Точно като по филмите и детските как се търсят двама и все се разминават.

Накрая, нали, започна всичко и си вися аз със знамето и гледам малките. Какви индивиди са. Имаше едно момиченце, което се разплака още с влизането. Кой знае защо. Почудих се и реших, че или не иска да почва, заради това, че ще ѝ липсват родителите ѝ или просто по-голям/а брат/сестра са и наговори какво е да си в училище и са я стресирали. Имаше и други интересни индивиди имаше едно дето беше с някаква прическа кожено яке, направи ли го като рок звезда от 90-те. Но преобладаваха момченцата с ризички и момиченцата с роклички. Видях само едно момиченце, което се беше облякло или я бяха облекли, в нормални дрехи, нищо толкова формално и някакви изгъзици.

А леле, като започна да говори директорката. Как първокласниците прекрачват прага и чакат да започнат да пълнят със знания главите им, как ги очакват нови стаи и глупости. Да, да знаете един първокласник си мисли точно за това. През глава му сигурно минават мисли от сорта на „Мама трябва да ми купи онази кукла, която си харесах., Трябва да ми купят онази близалка.” и какви ли още не, но не мога да съм сигурен, но вярвам, че не са това, че нямат търпение да стъпят в света на знанието.

Всичко мина, посмях се весело на директорката и глупостите, които чете от някаква хартийка и отидохме с класа, по-точно половината клас, защото другата е твърде велика, за да излезе с другата част, а защо ни пука не знам. Не, всъщност знам, защото все пак това е класът ми. С тях прекарах 4 години и колко и да се мразим пак ще е хубаво да се съберем всички, да намерим допирни точки в характерите си и всякакви други неща.

После излязох с най-добрите си приятелки и се разходихме из София-та. Защото не сме го прави от много време… (вчера). И отидох да се видя с един друг приятел. Говорихме си и той се върна на работа, а аз към нас. Говорихме си за матурите, които ми предстоят. Наистина трябва да се захванеш здраво да учиш и ще е супер да изкараш добри оценки на предварителните изпити.

Пътувайки към нас и сега си мисля как това е последната ни година. Идва бал, кандидатстудентски изпити, матури, учене, работа трябва да си търсиш. Тази последна година е най-важната от живота ти. Тя решава твоето бъдеще, твоят живот. Тук се решава дали ще преуспееш или ще паднем в „ямата” заедно с другите. Колкото и странно да звучи, колкото по-близо идва май месец, толкова повече нараства страхът. Страхът не само от матурите, изпитите, ами и от това какво е подготвил животът за мен, какво ме чака в бъдеще и какво не ме очаква. Но с времето всичко ще се покаже, само ще пожелая на себе си и на всички, които са на моето дередже, успех и за да го постигнем ще трябват много усилия.