Мъжът и жената

Защо, по дяволите, ни се насажда как и какво трябва да правим? Стреснах ли ви? Надали. Но е истина. Странно начало обаче, спрямо заглавието, а? Ами свиквайте, сега ще разчупя всяка представа за странно.

Ще коментирам моето поколение, защото не знам много добре представите на другите, за да го направя с тях. И така виждаш по улицата, която и да е улица, независимо къде, едно момче на около 18-25. Естествено в повече случаи ще е някакъв напомпан, безврат и ще прилича на мутра, която току-що е излязла от затвора. Кой знае, може и това да се опитват да постигнат, но се съмнявам.

А до него забелязваме, познайте какво, точно така една русокоса …… Попълнете сами точките, защото ако аз го напиша ще звучи обидно. Та така, тя е руса, с дълги нокти, цялата в грим, с дълбоко деколте, което би искала да е още по-голямо, но няма как, защото иначе ще трябва да е гола, а в такъв случай биха я помислили за луда. С къса пола от типа, ако е още по-къса щеше да е коланче, на токчета, ако може да са най-високите и да не забравим с най-новите модели на най-известните марки дрехи.

Това се изисква от нас, това искат да бъдем. Никой не може да отговори защо. Но явно хората обичат да подражават на стереотипите, защото се плашат от това, че ако са различни, ще се набиват много на очи, а това са ни учили, че не е хубаво. Трябва да бъдем, колкото се може по-тихи, да не ни видят, дори че съществуваме, ако е възможно.

Аз казвам НЕ!!!

Няма да се подчинявам на тези стереотипи, ще бъда себе си. Сигурен съм, че тези хора не са си го избрали само, ами обстоятелствата са ги накарали да поемат по този път. Обстановката е накарала момчето да ходи всеки ден на фитнес да помпа и да взима анаболи и стероиди. Хората са направили момичето такова, защото те са очаквали от нея точно това и тя, както повечето хора, се съгласява и става такава.

Колкото и странно да звучи и в миналото е било така. Трябвало е да се женят на по 15-16 години, момчето, защото надали все още може да се нарече мъж, е трябвало да работи някъде, а момичето, момиче поради същата причина, е трябвало да стои вкъщи, да чисти да готви и това е.

Винаги ще има стереотипи, които се очаква от нас да спазваме, защото обществото така иска, така сме му най-полезни, просто тези наложени ни от поколения наред навици, които трябва да изпълняваме ще се сменят с времето. В миналото е било това да се задомиш на младини, сега е това да изглеждаме като мутри и кукли Барби, а в бъдеще кой знае какво ще изискват от нас. Остава да видим.

Не, аз казвам да не позволяваме да станем такива. Защото това не сме ние, това са желанията на обществото, не нашите желания, мечти, блянове. Нека следваме своите мечти, да изградим собствената си съдба, собствения си живот.

Друга заблуда, заради която се правят на такива хората и си причиняват това, е, че си мислят, че ако не са такива никой няма да ги хареса, няма да намерят любовта. А толкова грешат. Любовта тях ще ги намери и то точно, когато най-малко го очакват. Няма значение как изглеждат, важното е какви са отвътре, какъв е техният дух, същността им, поведението им. Това определя един човек, а не външността, колко плочки имаш или колко са ти големи циците.

Точно така, личността е важна, а не това, което е отвън. Но просто в света, който живеем и наложено така да бъде, красотата преди всичко. Научили са ни всичко да е повърхностно и ако не успеем сами да проумеем, че не е така и че в света има много повече от това, кой е най-красив, ще робуваме на принципите, стереотипи и се съмнявам, че това робство може да се нарече живот. Поне не по моите стандарти.

Съмнявам се, че ще се замислите над това, но се надявам поне за 1 минута да го направите. Ще видите, че животът не е само това, което се вижда, а е и това, което се чувства, преживява. Мъжът и жената, каквито ги гледаме сега, ще се променят външно с всяка изминала година, но също така трябва да се обърне внимание и на вътрешността. Няма да е лошо всеки да изпита своята малка вътрешна революция и да успее да приеме света по друг начин, не по този, по който ни карат. Пожелавам го на всеки и така ще успеете да намерите щастието от самия живот, от това да го живеете.

"Жътва е"

Баща ми беше закарал баба ми и дядо ми на лекар и тъкмо се прибирахме с колата и минавахме през черния път, който е направен, едва ли не, в нивите и баба ми каза, гледайки през прозореца към нивите, „Жътва е”.

Беше само това. Нищо друго не последва. Никой не каза нищо относно тези две думи. Но това не попречи да се замисля над това как беше стигнала до този извод баба ми. Сега, ако някой от нашето поколение погледне към нивите, когато и да е през годината, той ще види само нива и зависи от сезона, някакви растения. Не би могъл да разбере кога е време реколтата да се прибира или кога да се посее.

Завладя ме това чувство, което е просто, не мога да обясня. Даже май бяха няколко. Първо беше изненада от това, че баба ми можа да каже това само като гледаше нивата. После последва тъга, разочарование и срам, че ние не можем да направим това. Под ние имам предвид хората горе-долу моята възраст.

Просто времето се е променило и то доста, но колкото и да ми е писнало да слушам историите какво е било едно време, няма как да не се забележи разликата, огромната разлика. Как сме се отчуждили от природата. Заключваме се в една стая с метална кутия, която може да ни свърже с всякакви познати и непознати. Не се изключвам от това нещо, защото и аз лично доста използвам компютъра, но гледам да излизам повече, да ходя в паркове или пък просто да си седя и да си гушкам котките, пак е начин да се свържеш с природата. Няма как да изпуснете и самите себе си, защото ако чете това, значи сте застанали пред тази кутийка и бичите там нон-стоп.

Да, ние сме част от природата. Все пак сме произлезли от там. Но просто доста се дистанцираме с всяка изминала година. Компютрите навлизат все повече в ежедневието ни, може дори да се стигне до момент, когато без тях няма да може да живеем, но това е един от възможните сценарий за нашето бъдеще.

В миналото животът е бил много по лесен. Тогава е нямало нужда да се притесняваш за мнението на останалите или каквото и да било. И не говоря за миналото в близките век-два, а за съвсем далечното бъдеще, когато все още сме живели по пещерите или когато сме се научили да излизаме от тях. Тогава не е било толкова натоварено ежедневието на всички, както днес. Не е имало ходене на работа, освен лова, нямало е плащане на сметки, защото не е имало пари. Просто е било рай. Да, рай казах, колкото и да си мислите, че тогава е било животинско, не сме били цивилизовани, майната им на всички тези неща. Не забелязвате ли в какво ни превръщат. Няма да ви казвам, ще ви оставя сами да помислите над това, дано да успеете да разберете.

Но да се върнем на по-скорошното минало. И тогава е било малко по-добре от сега. Да, сега е демокрация, но просто света е в толкова затънало положение, че просто няма на къде повече. Грешка, има. Не знам на къде е и какво е, но знам, че винаги може да стане по-зле и да потънеш още повече.

Както каза г-жата ми по Свят и личност – „Днешното поколение няма къде да види нива”. Сега всичко стана градско, все по-малко неща остават част от природата. Имам чувството, че хората, политиците или там големите клечки, ако можеха да махнат една планина, грешка, те могат, сигурен съм, че ще намерят начин, но просто никой не им позволява, щяха да са супер доволни, защото щяха да имат място, на което да построят поредния мол или поредната бизнес сграда. И ние всички сме съгласни с това, защото не правим нищо по въпроса, оставяме нещата така.

Нещо много се отклоних от темата, въпреки че може да не е така, оставям вие да решите. Няма какво друго да ви кажа, поне за сега не се сещам, освен да се замислите и вие и да си кажете, гледайки към нивите след като се свържете с природата, „Жътва е”.