"Жътва е"

Баща ми беше закарал баба ми и дядо ми на лекар и тъкмо се прибирахме с колата и минавахме през черния път, който е направен, едва ли не, в нивите и баба ми каза, гледайки през прозореца към нивите, „Жътва е”.

Беше само това. Нищо друго не последва. Никой не каза нищо относно тези две думи. Но това не попречи да се замисля над това как беше стигнала до този извод баба ми. Сега, ако някой от нашето поколение погледне към нивите, когато и да е през годината, той ще види само нива и зависи от сезона, някакви растения. Не би могъл да разбере кога е време реколтата да се прибира или кога да се посее.

Завладя ме това чувство, което е просто, не мога да обясня. Даже май бяха няколко. Първо беше изненада от това, че баба ми можа да каже това само като гледаше нивата. После последва тъга, разочарование и срам, че ние не можем да направим това. Под ние имам предвид хората горе-долу моята възраст.

Просто времето се е променило и то доста, но колкото и да ми е писнало да слушам историите какво е било едно време, няма как да не се забележи разликата, огромната разлика. Как сме се отчуждили от природата. Заключваме се в една стая с метална кутия, която може да ни свърже с всякакви познати и непознати. Не се изключвам от това нещо, защото и аз лично доста използвам компютъра, но гледам да излизам повече, да ходя в паркове или пък просто да си седя и да си гушкам котките, пак е начин да се свържеш с природата. Няма как да изпуснете и самите себе си, защото ако чете това, значи сте застанали пред тази кутийка и бичите там нон-стоп.

Да, ние сме част от природата. Все пак сме произлезли от там. Но просто доста се дистанцираме с всяка изминала година. Компютрите навлизат все повече в ежедневието ни, може дори да се стигне до момент, когато без тях няма да може да живеем, но това е един от възможните сценарий за нашето бъдеще.

В миналото животът е бил много по лесен. Тогава е нямало нужда да се притесняваш за мнението на останалите или каквото и да било. И не говоря за миналото в близките век-два, а за съвсем далечното бъдеще, когато все още сме живели по пещерите или когато сме се научили да излизаме от тях. Тогава не е било толкова натоварено ежедневието на всички, както днес. Не е имало ходене на работа, освен лова, нямало е плащане на сметки, защото не е имало пари. Просто е било рай. Да, рай казах, колкото и да си мислите, че тогава е било животинско, не сме били цивилизовани, майната им на всички тези неща. Не забелязвате ли в какво ни превръщат. Няма да ви казвам, ще ви оставя сами да помислите над това, дано да успеете да разберете.

Но да се върнем на по-скорошното минало. И тогава е било малко по-добре от сега. Да, сега е демокрация, но просто света е в толкова затънало положение, че просто няма на къде повече. Грешка, има. Не знам на къде е и какво е, но знам, че винаги може да стане по-зле и да потънеш още повече.

Както каза г-жата ми по Свят и личност – „Днешното поколение няма къде да види нива”. Сега всичко стана градско, все по-малко неща остават част от природата. Имам чувството, че хората, политиците или там големите клечки, ако можеха да махнат една планина, грешка, те могат, сигурен съм, че ще намерят начин, но просто никой не им позволява, щяха да са супер доволни, защото щяха да имат място, на което да построят поредния мол или поредната бизнес сграда. И ние всички сме съгласни с това, защото не правим нищо по въпроса, оставяме нещата така.

Нещо много се отклоних от темата, въпреки че може да не е така, оставям вие да решите. Няма какво друго да ви кажа, поне за сега не се сещам, освен да се замислите и вие и да си кажете, гледайки към нивите след като се свържете с природата, „Жътва е”.