“не по площадите, а в нашите души, Тя – свободата, се изгражда и руши“

Преди седмица си разглеждах тетрадката, в която си пиша есетата и съчиненията по литература и се натъкнах на това есе, което съм писал за класна работа, реших, че има смисъл да я публикувам. Наслаждавайте се. :)

Свободата. Всички хора жадуват за нея. В нейна чест са се водили безброй войни и са убивани милиони хора. Но много малко души са я постигали наистина.

Ние сами, вътрешно, трябва да се освободим. Не говоря за свободата на словото и печата или друг вид свобода дадена ни от закона. А за истинската свобода в душата. Да се чувстваш свободен, въпреки всички задължения и закони, които трябва да спазваш. Всеки може да се чувства свободен стига да го пожелае, но ако сбърка някъде, се сбогува с нея.

Историята ни изобилства от войни за свобода и след като са спечелени, хората не знаят какво да правят с нея. Но тази свобода не е истинска, защото те са се отървали от един потисник, но е изскочил нов и така с векове хората са били и продължават да са роби.

Смисълът на цитата “не по площадите, а в нашите души, Тя – свободата, се изгражда и руши“ е, че свободата не се добива чрез протести, както се случва често в нашето време. Всеки ден има стачка и тя не довежда до нищо. Не може да спечелиш това, което си изгубил, по този начин.

Всеки търси свободата във външния свят, но много малко разбират, че тя се печели в душата. За да си свободен човек трябва да се признаеш за такъв, а това е възможно, независимо от законите и правилата. Може да се каже, че хипитата са били свободни хора. Те са били свободни по душа и миролюбиви.

Но колкото и трудно да се гради тази свобода, може лесно да се наруши. Независимо колко се стараеш на края всичко свършва. Все пак всичко си има своя край, дори свободата.

В душата, това е мястото, където всичко се изгражда и руши. За всеки човек условията са различни, но при всички има свобода, която пък от своя страна има своя край. Колко и да се борим и да протестираме винаги ще сме роби на нещо. Само в душата си, ще сме свободни и е нужно да се придържаме към тази свобода, защото понякога може само тя да ни е останала.