Искам

Искам бонбон.

Искам кукла.

Искам количка.

Искам поличка.

Искам костюмче.

Искам потниче.

Искам красива дрешка.

Искам уникална дрешка.

Искам стикери.

Искам сладки.

Искам да седя до късно.

Искам да съм самостоятелен.

Искам гадже.

Искам маркови дрехи.

Искам секс.

Искам любов.

Искам свобода.

Искам семейство.

Искам работа.

Искам пари.

Искам материали.

Искам неща.

Искам да разбера сега защо.

Искам да знам как.

Искам да го съдържам.

Искам да го намеря.

Искам да го възприема.

Искам да го усвоя.

Искам смисъл.

Искам дете.

Искам го, дори да не знам смисъла.

Искам още едно.

Искам и все още не знам.

Искам да порасне.

Искам да е живо.

Искам да е здраво.

Искам да ме слуша.

Искам да го възпитам.

Искам и го обичам.

Искам да не се караме толкова.

Искам да ме разбира.

Искам да споделяме.

Искам да сме приятели.

Искам да е щастлив.

Искам да ме посещава по-често.

Искам да води внуците.

Искам да им се радвам.

Искам да ги виждам.

Искам да им се радвам.

Искам да ги забавлявам.

Искам да са с мен.

Искам и внуците да ме посещават.

Искам да идват по-често.

Искам любомият ми човек да бе жив.

Искам да бях го ценил повече.

Искам да бяхме говорили по-често.

Искам да бе до мен.

Искам да кажа, „Обичам те“ още веднъж.

Искам да върна времето назад.

Искам и знам, че не мога.

Искам да бях го осъзнал тогава.

Искам да не бях такъв материалист.

Искам да не бях толкова богат.

Искам да бях ценен за децата си.

Искам да не бях за тях само пари.

Искам смисълът да споделя.

Искам всеки да го знае.

Искам да не страда никой.
Искам да знаеш ти.
Искам да знаеш, че отне цял живот.

Искам любовта да опознаеш.

Искам да не се ожениш за парите.

Искам да усетиш чувствата.

Искам да усетиш света.

Искам да уловиш живота.

Искам да го направиш така.

Искам да е така, както аз не можах.

Искам да научиш урока.

Искам да го знаеш, защото

Искам да знаеш, че на мен ми отне

Искам да го знаеш, да не страдаш.

Искам да ти помогна.

Искам да го осъзнаеш.

Искам да обичаш живота.

Искам да уважаваш духовността.

Искам да разбираш света.

Искам да не гледаш парите.

Искам да знаеш, че са само хартия.

Искам да си весел.

Искам да си свободен.

Искам да си разумен.

Искам да не си мен.

Искам да си умен.

Искам да знаеш,

Материализмът прояжда душата.

Илюзия

Гледам аз във сините очи твои,

гледам аз усмивката ти мила,

виждам красотата във всяка твоя клетка.

Ръцете ти държа във своите

и мълчание приятно

споделяме в този час.

И усещам аз замайване,

странно и неприятно.

Точно както във съня,

усещаш ти, че не е истина.

И страх изпълва ме веднага,

че ти си една илюзия.

Плод на моето въображение,

плод на моята нужда,

плод на моите мисли.

Пак погледам аз към теб,

виждам аз усмивката прекрасна,

в която влюбих се отдавна,

още щом зърнах я аз

на твоето лице.

Очите ти небесно сини,

пълни с доброта и обич,

гледат сега към мен

и не разпитват.

Само поглед втренчен и приятен

излъчваш ти със тях.

Изричам аз думите, които

на ума ми стоят от минути:

„Чувствам се като във сън,

илюзия приятна, но нетрайна

изглеждаш ти за мен.

Твърде хубаво, за да е истина,

твърде мило, за да е за мен.

Плаша се, че мога да те изгубя,

плаша се, че мога всеки момент

да се събудя аз в моето легло.

И този момент да е бил само сън,

илюзия от моето подсъзнание.“

Отново очите ти в мен гледат,

с доброта и жал, с надежда и вяра.

Стискаш нежно моите ръце

и само три думички изричаш,

които гарантират, че вярваш ти
във този сън, тази илюзия:

„Не е сън.“

Усещам щастието от тези думи,

разбирам, че и ти се радваш,

на туй що има между нас.

И радвам се аз да разбера,

че илюзия е моята илюзия,

че сънят не е сън

и че аз съм тук със теб в ръце,

в този ден и тоз момент.