Как да мисля за другите без стереотипи за тях?

          Всичко започна в един час по Свят и личност. Г-жата даде две теми, едната "Какво е да си различен?", а другата "Как да мисля за другите без стереотипи за тях?". Всички говореха как първата е много плоска и не знам какво, но в крайна сметка всички писаха по нея. А аз си бях харесвам втората и реших да поразисквам по нея. Получи се нещо и дано ви хареса:

Как да мисля за другите без стереотипи за тях? Как наистина. Много е трудно да стигнеш до някакъв извод, ако нямаш пример, с който да го сравниш или съпоставиш. Проблемът е, че още от малки ни набиват в главите стереотипите и ни казват кой как трябва да се държи, да се облича, кой на какво прилича. Странното е, че дори самите родители не го осъзнават. Критикувайки някого пред нас, децата, дори да сме малки, то пак се запечатва в паметта ни и въпреки малките ни години си правим изводи кое е добре и кое не, според зависи какво са казали родителите ни за този даден човек.

Но идва въпросът пък от къде нашите родители са придобили тези критики, мисли, от техните родители, а те от къде. И така до самото начало на света. А от къде изобщо са тръгнали тези стереотипи, приложени, за да бъдат следвани? Никой не може да отговори на този въпрос, но според мен са наложени от някоя общност, за да може да контролира хората, направила ги е, така че хората като ги спазват да са в голяма полза за държавата, общността, града или каквото и да е там.

И пак остава въпросът как да мисля за хората без дадените ни от обществото стереотипи за тях. Може би чрез моя собствена система от… не. Ще мисля свободно. Няма да критикувам никого, ще го приемам такъв, какъвто е. Независимо какъв живот е решил да живее. Какво ми бърка на мен в работата това как живее, с кого, по какъв начин и защо. Никак.

Защо въобще се затрудняваме да мислим за другите, имам предвид да ги критикуваме, защото така разбирам този въпрос. Защо не ги оставим да си живеят живота. Но не, трябва да ги критикуваме, да им се смеем, подиграваме, защо? Защото такива са ни направили. Светът, в който живеем е толкова долен и продажен, че без това занимание няма да е никак забавен.

Вместо да вървим нагоре, към просветлението, ние потъваме все по-надолу в ямата, която е направена специално за нас от хората, които владеят света. Защото те искат да бъдем точно такива, безмозъчни същества, които да контролират и успяват. Много малко хора съумяват да прозреят истината.

В крайна сметка не бих мислил различно за другите от това, което мисля сега. Нека си живеят живота защо трябва аз да ги критикувам или завиждам. Мисля си само хубави неща, видя ли някой щастлив си казвам, „Браво! Дано да поддържа това щастие дълго и да не го изпуска”. Ако видя някое семейство, жена, мъж и дете, не ги критикувам как си възпитават детето или как го обличат, а се радвам на картинката, която се разкрива пред мен, едно семейство. Двама влюбени и тяхното дете, което е толкова нежно и неопетнено.

Наистина е трудно да се мисли за другите без стереотипи, но не е невъзможно, а ако отнемеш на един консервативен човек стереотипите, той ще се види в чудо, ще полудее, защото няма да знае какво да прави.

Как да мисля за другите без стереотипи за тях? С добро.

 Надявам се да сте се замислили малко над нещата, ако не, здраве да е, както казват хората. :)