Мъглата

http://mimistoes.blogspot.com/2011/04/waiting-on-fog-to-lift.html

Беше онзи ден, или някой от тези дни, в които мъглата беше ужасно гъста. Прибирах се от училище с автобуса и тъй като живея в село и пътят от там е, както може да си представите, главно ниви и реки, на границата между Илиянци и Требич се загледах през прозореца. Тъмно като в рок. Мъглата беше толкова гъста, че нищо не се виждаше, само фаровете на идващите от насрещното платно коли. Светлините на града, съседните квартали, ги нямаше, имаше само тъмнина и мрак.

Вглеждам се в мрака. Толкова тъмен и потаен, толкова неприятен и обезпокояващ. Чудех се на какво ми прилича, дали не е като в ада, само че без огньовете и дяволите. Или е като в някоя пещера, в която никога не прониква слънчева светлина, която да озари нейните красоти. Или пък е като някоя нива през нощта, никаква светлина наоколо, но тук все пак ще се вижда част от светлините на града, а онази вечер нямаше такова нещо.

Може би това виждат слепите хора. Пълен мрак, тъга, скръб и печал. Как ли живеят с това бреме, да виждат, по-точно да не виждат нищо. Но може би по този начин са станали съзнателни за други по-значими неща в живота. Не мога да кажа какви, защото все още не съм изпитал нещо толкова фрапиращо, което да ме тласне в тази посока.

Гледайки през прозореца на автобуса към нивите и тъмнината, която ги обръща, се замечтах какво ли ще е да се разхождам из тези ниви, в тази нощ. Да пътувам нанякъде, където не знам кое какво е. Кое е напред, кое назад, кое нагоре, кое надолу. Ще има само тъмнината край мен и спокойствието на нощта. Колко жадувам за това сега, колко много искам да намеря спокойствие, убежище от самия живот, място, където да мога просто да седя, да не мисля, да не пресмятам следващия си ход, само да лежа и да си почина от света, от живота, от злобата, от алчността, от завистта, от глупостта, от всички пороци на нашия биологичен вид.

Но уви направя ли го няма да бъда спокоен. Защото родителите ми, приятелите ми ще започнат да ме търсят, а колко искам да се откъсна от света за малко, да се дистанцирам, да усетя самия себе си, да се намеря из тъмнината и мрака на мъглата. Да преоткиря своя смисъл, своята цел, толкова много неща мога да направя, но какво ме възпира и аз не знам.

И пътувайки с автобуса и приближавайки се към крайната му спирка се ядосвах, че никога няма да имам този шанс, да остана сам със себе си, извън света, извън неговите неприятности. Ходейки по улиците на селото ми, гледайки по дългата улица, едва виждайки средата от нея, се замислих какво ли ще е, ако тя нямаше край. Да вървиш непрестанно в тъмнината, мъглата, осветявана от една лампа на всеки 30 метра.

Чувство, което рядко бихме изпитали. Чувство, което може би никога няма да изпитаме. Да, може да се изморим да вървим, но поне ще ни даде време за размисъл, място за самоосъзнание. Нещо, от което малко хора биха признали, че имат нужда.

Но ми мина и друга мисъл през главата, разхождайки се из пътя. Мъглата. Как тя е толкова гъста и как всъщност ние се движим в нея, как тя е нещо цяло и ние я разкъсваме на две, минавайки през нея. Как ние сме постоянно обргъдени от нея, но рядко осъзнаваме какво е това. Как като не можеш да видиш на 5 метра от теб, после като стигнеш до тези 5 метра, не можеш да видиш следващите или предишните.

Мъглата се води облак. И ние се реем в облаците. Ходейки по улиците усещам как капчици дъжд, вода, ме обсипват и все едно ме пречистват. И усещам как съм на небето, все едно то е дошло долу на земята, за да ни покаже какво има в него, какво изпускаме, като не сме способни като птиците да летим. Дори самолетите не могат да имитират, позволят това чувство.

Хората винаги ще бъдем опиянени от неизвестното, от тъмнината, от мрака, от тъмната страна на Луната. Неизбежно е, това е вложено в гените ни. Винаги ще жадуваме да научим какво има там, защо е там, как така е там, какво е там, защо не е при нас. Съмнявам се, че някога ще имаме отговорите на тези неща, но мъглата винаги ще ни напомня за тях. Тя е нещото, което ни показва, че дори и най-познатото ни нещо, може да се окаже неизвестно за нас.