Отказвам се

Омръзна ми вече от това,

омръзна ми аз да търся.

Всяко нещо поражда в мен,

някакво чувство, някакво желание.

Но защо, за Бога, аз се занимавам,

да разнищвам намеци,

каквито няма.

Отказвам се аз за пореден път,

да търся аз живота,

да търся някого до мен,

да търся любовта и обичта.

Отказвам се аз за пореден път,

но сега ще е завинаги.

Отказвах се и преди, но за кратко,

защото позволявах си пак да се замисля,

какво ще стане, ако тоз човек,

нов и интересен пристъпи към мен

с това желание и плам.

Но разбрах отново аз,

че заключения прибързани

аз не бива да си правя.

Защото животът тъй суров,

планове различни има той.

Усещането се заражда, осъзнавам аз.

Усещам дълбоко в мен,

напира желанието да съм с теб,

но задавам си аз въпрос един.

Един единствен, но важен бива той.

Защо?

Защо искам аз да съм със теб,

защо точно теб и защо сега.

До скоро дори не мислих за това,

но видях те аз и разбрах,

че искам го отново в този час.

Борба подкарах с мен самия,

да се накарам аз да спра,

да спра да мечтая и да искам,

желание и плам да не показвам.

Статуя каменна закрита,

Ридаещ ангел да бъда искам аз.

Затворен в своето проклятие,

никой да не види мен,

най-самотен да остана на света,

но без злобата да бъда,

мил и самотен сред плътта.

Яд ме е на мен самия

защо си позволявам туй,

защо не спрях преди година,

защо не спрях, преди да погина.

Преди всяка капка щастие и радост,

да ми бъдат отнети от живота.

Надеждата последна я оставиха

и тя при мен държа се дълго.

Виждах ли малкото намекче,

че нещо има, тя светваше кат звезда.

Но усещам как и тя напуска,

таз черупка, що човек бе преди,

това, в което пребивавам аз.

Виждам я обръща ми гръб,

но глава към мен поднася

и сълза отронва се от нейното око,

тъжна усмивка на устните й стои

и вижда тя моя край,

но нали е милостива тя, горката,

нищо не казва и отмята глава.

Затваря врата на душата ми

и сам оставам аз в тъмнината,

що някога бе приятен дом,

за моите чувства и мечти.

Слагам край аз на тази мъка,

слагам край на тази болка,

слагам край на търсенето вечно,

слагам край на своите мечти,

слагам край на живота аз.

Отказвам се от вечното обикаляне

и мисленето спирам в този час,

защото вече омръзна ми от тях

и в потока реещ се отпускам се аз,

по течението ще пътувам,

нивга няма да се спра,

защото няма за какво.

Отказах се от себе си.